Шипобедрена костенурка /Testudo graeca/

Среща се почти в цялата страна без северозападните й части; там могат да бъдат намерени единични индивиди, пренесени от други места. В планините на югозападна България е намирана до около 1300 m н. в. Плътността на популациите е силно повлияна от човешката дейност. На големи територии в най-равнинните части на страната те са напълно унищожени, в други са останали малки разпокъсани популации. Сравнително по-запазени популации има в Странджа, Източните Родопи и подножията на планините около Петричко-Санданската котловина.

Сегашните популации обитават предимно нископланински и хълмисти райони, обраснали с храсти и нискостъблени гори. Предпочитани са открити тревисти пространства сред тях.

През май–юли снася 2 или 3 пъти по 2 до 8 почти кълбовидни яйца, които зарива в дупки в почвата. Яйцата се излюпват след 70–100 дни. Половата зрялост настъпва на 11–14 годишна възраст. В България са намерени най-големите и вероятно най-възрастните сухоземни костенурки от двата вида. Храни се предимно с треви, окапали плодове и др.

Факторите, които действат отрицателно на вида са земеделската дейност на човека, особено през последните десетилетия (създаване на уедрени блокове, напоителни системи, машинната обработка на земята). Премахване на формите на микрорелефа, унищожаването на равнинните гори, събиране за храна от някои групи от населението и за "лечение", въпреки доказаната безполезност от това. Отрицателно въздействие имат също строителството на магистрали, газопроводи и др., застрояването на Черноморското крайбрежие, горските пожари (особено в Югоизточна България), заменянето на широколистните гори с иглолистни.

Среща се по Средиземноморските брегове на Европа и много от Средиземноморските острови; на изток – до Западен Иран, Сирия и Северен Ирак. Среща се и по северното крайбрежие на Африка. На Балканския полуостров е разпространена в югоизточната му половина.

Шипоопашата костенурка /Testudo hermanni/

Среща се в цялата страна без североизточната ѝ част. В планините на Югозападна България е намирана до около 1450 m н. в. Числеността е силно повлияна от човешката дейност. През 1980–2006 г. силно фрагментирани, изчезващи популации от двата вида сухоземни костенурки се срещат мозаично на около 40% от територията на страната. В около 30% костенурките са напълно изчезнали, в около 20% (високите планински райони) никога не ги е имало и само в около 10% популациите са в сравнително добро състояние – главно в подножията на планините в Югозападна България, Източните Родопи, Сакар и Странджа.

Местообитанията са ѝ нископланински и хълмисти райони, най-често обрасли с разредени гори и храсти.

Два-три пъти годишно снася по 2–5 удължени яйца. Малките се излюпват след 90–120 дни. Храни се предимно с растителна храна. Сухоземните костенурки зимуват в рохкава почва, обикновено на южни склонове, като се заравят на дълбочина до няколко десетки сантиметра.

Отрицателно действащите фактори върху вида са земеделската дейност на човека, особено през последните десетилетия (създаване на уедрени блокове, напоителни системи, машинната обработка на земята). Премахване на формите на микрорелефа, унищожаването на равнинните гори; събиране за храна от населението и за "лечение", въпреки доказаната безполезност от това. Отрицателно въздействие имат също големите инфраструктури строежи (магистрали, газопроводи и др.), застрояването на Черноморското крайбрежие, горските пожари (особено в югоизточна България), заменянето на широколистните гори с иглолистни. В нископланинските части на Берковско, Чипровско и Белоградчишко дивите свини често се хранят с малки и млади индивиди.

Среща се в Южна Европа – от североизточното крайбрежие на Испания до Босфора и на много от средиземноморските острови. На Балканския полуостров отсъства от големи пространства в Хърватско, Босна, Сърбия и Българска Добруджа; с единични популации в Румънска Добруджа. Северно от Дунава се среща в малък район североизточно от Железни врата.

Голям гребенест тритон /Triturus karelinii/

Тритонът живее в планинските гори и околностите им. Тези гори са доста променливи в състава на дървесните видове и включват широколистни и иглолистни видове. Тритонът се среща и в горската степ и истински степни места в планините като по-голямата част от тези популации са реликтна фауна от бивши горски местообитания. В рамките на тези ландшафти популациите на тритоните обитават склонове и плата, покрити с ливади или ксерофитна растителност, които съдържат малки, застояли блата и езера. Такива местообитания са широко разпространени, например в части от ареала на вида в Крим и Южен Азербайджан. Размножаването се случва в блата и езера с различни размери.

Дейността е предимно нощна. Хибернацията обикновено настъпва от септември или октомври до март. При необичайно топли зими краят на хибернацията може да се измести в края на януари - февруари. Видът хибернира на сушата, но в много случаи и в дълбоки застояли води. Размножаването става през март - май. Във високопланинските райони този период се измества към май - юли. От друга страна, при ниски височини и топли зими размножаването на тритона започва по-рано, през февруари. Ембрионалното развитие отнема около 10-12 дни. Периодът на хвърляне на хайвера в рамките на едно езерце е дълъг. Видът е доста уязвим към сезонното увеличаване на еутрофикацията на водата. Метаморфозата настъпва през август до октомври, но в някои случаи ларвите презимуват и завършват развитието си през следващата година. Полова зрялост се достига на 5-6 години. Максималната продължителност на живота е оценена на 10-15 години.

Непосредствено след преминаването към активно хранене, ларвите основно ядат пълзящи микроракообразни и малки количества пелагични и бентосни форми. В процеса на развитие на индивида делът на мекотелите, насекомите и големите планктонни микроракообразни се увеличава, докато малките пълзящи микроракообразни намаляват. Новометаморфизираните екземпляри на сушата консумират охлюви, акари, карабиди и гъсеници. Храната на водните възрастни се състои от лимнофилни организми (приспособени към живот в стоящи води). Водните възрастни също ядат някои сухоземни безгръбначни, вероятно тези, които са паднали във водата. Земните възрастни консумират червеи, охлюви, паяци и насекоми.

Основната заплаха за вида е унищожаването на горите и замърсяването на водите.

Triturus karelinii обитава източната част на Балканския полуостров, Крим, Мала Азия, Кавказ и Северен Иран. От запад на изток той живее от Сърбия до западния бряг на Черно море, след това над южния му бряг от западната част на Турция до Северен Иран (планините Елбурз). В Крим живее само в Кримските планини в южния бряг на полуострова. В системата на Главния Кавказки хребет, северната граница на ареала на вида минава по северния макросклон на Главния Кавказки хребет в Русия.

Ивичест смок /Elaphe quatuorlineata/

Установен е само в Петричко-Санданската котловина, долината на р. Струмешница и южната половина на Кресненския пролом. В равнинните части на Петричко-Санданската котловина е почти унищожен поради големия дял на обработваемите площи и е останал предимно в подножието на околните планини и някои островно разположени скалисти възвишения. В Кресненския пролом е намиран до 600 m н. в. Числеността и плътността на популациите са неизвестни.

Местообитания са му предимно нискостъблени гори и храсти в скалисти и други места с добре развит микрорелеф, на огрявани от слънцето склонове.

Във втората половина на юни–началото на юли снася 5–14 яйца. Храни се главно с птици и техните яйца, по-рядко гризачи, понякога поглъща новородени зайчета, таралежчета и новоизлюпени сухоземни костенурки. Достига 180, рядко 200 cm дължина. Не е отровен.

Факторите, които му действат отрицателно са интензивното земеделие в Петричко-Санданската котловина. Изтребване от местното население, бракониерско събиране от колекционери и терористи, прегазване по пътищата.

Среща се в Италия, цялото западно крайбрежие на Балканския полуостров, западната половина на Гърция и много от гръцките острови, Македония и югозападния ъгъл на България.

Жълтокоремна бумка /Bombina variegata/

Жълтокоремната бумка е активна през светлите часове на денонощието. Тя се храни предимно с дребни сухоземни животни най-вече бръмбари и насекоми. Между тях се срещат в големи количества и ларви на комари, основната част от които поглъща под водата. Видът е силно привързан към водата. През деня тя често се грее на слънце в самия водоем, като подава главата си над повърхността на водата, а тялото си държи наклонено към нея, с изпънати назад и широко разтворени задни крака. Щом бъде подплашена, дребната жаба бързо отплува към дъното, където се скрива сред водораслите или се заравя в тинята. Рядко се отдалечава на повече от 30 – 40 cm от водата, освен в дъждовни нощи. Зимата жълтокоремната бумка прекарва във вцепенено състояние на сушата, скрита между камъни или под паднали листа. Отделни екземпляри могат да достигнат възраст от 10 години.

Между средата на април и юли жълтокоремната бумка снася поединично или на малки групи общо от 50 до 200 яйца, които прилепва към подводни растения.

Жълтокоремната бумка се среща в континенталната част на Западна и Централна Европа от Пиренеите до Южна Полша и Карпатите. В България се среща в цялата страна. Освен в канавки с вода тя се среща в малки блата и локви, в полупресъхнали потоци и рекички, рядко в по-големи водоеми. Живее както в равнините, така и в планините, където е установена и на 1900 m надморска височина.

Обикновена блатна костенурка /Emys orbicularis/

Обикновената блатна костенурка, наричана също Европейска блатна костенурка, е единственият представител на семейството на блатните костенурки в Европа.

Горната част на черупката (карапакс) е маслиненокафява до черна, с множество жълти точици и черти, разположени радиално по роговите щитчета. Долната страна на черупката (пластрон) е жълтеникава до кафява с тъмни петна. Кожата е в общата окраска – маслиненокафява до черна с характерни жълтеникави ивици. Дължината на черупката варира от 13 до 20 cm, като в редки случаи достига до 23 cm. Като правило женските индивиди са по-големи от мъжките. При вида има слаб полов диморфизъм, изразен предимно в окраската на очите – при мъжките екземпляри те са червеникави до кафяви, докато при женските са жълти до бели.

През зимата, европейската блатна костенурка изпада в хибернация, но при значително ниски температури – от порядъка на 4 °C до 6 °C. При температури над 10 °C, костенурката е все още активна. Хиберниращите животни се заравят в тинята на водоема, който обитават.

В повечето области от ареала си, Обикновената блатна костенурка може да бъде открита в разнородни бавнотечащи води или блатисти местности, някои от които напълно могат да пресъхнат по време на лятото. Типични примери са дренажни канали, рибарници, блата, езерца, реки и малки потоци, бракичните води на естуарите, крайбрежни водни площи. Характерно за местообитанията е наличието на богата водна растителност.

Видът е активен през деня. Лесно може да бъде притеснена от присъствието на хора или естествени врагове, което е причина за постепенното ѝ изтласкване от естественото ѝ обитание. При най-малката тревога, бързо се скрива под водата и се заравя в тинята. Храни се с насекоми, ракообразни, мекотели, червеи, риби и земноводни, които улавя главно под водата. Много рядко се храни с водна растителност.

Ареалът включва иранската част на Каспийско море, Русия, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Централна Германия, Швейцария, Южна Франция, Испания, Португалия, Мароко, Алжир, Тунис, Корсика, Сардиния, Италия, Гърция, България и Турция.